Сън
Сън ли бе или кошмар,
не мога аз сега да се досетя!
Но знам едно, ти бе там,
но защо не можах да те усетя!
Сънувах, че протягам топли длани,
за да ме вземеш с теб там, в безкрая,
а се одирах на бодливи клони,
колко далеч бях аз от рая!
Около мен нощта черна
завиваше ме със звездни пелени,
а от теб, така отдалечена,
огромен бурен облак ни дели!
През пътека мъничка към
теб поправях си път,
уж те приближавах, но все
по-далеч от теб отивах, обземаше
ме даже и страхът!
Аз сещам се, че виках силно,
но никой нищичко не чу,
а ти бе там, чакаше ме,
май викаше за мене ти...
Вятърът пое думите ми на шега,
излъга ме, че до теб ще стигнат те,
изви се буря и чух лоши хали
как казват ми, че съм наивно дете!
Луната бледа там над теб стоеше ,
само колко бе красив,
кого чакаше, нима мене,
а аз защо не стигам до своя любим!
Аз бягах, виках, падах,
обвиваха ме студени клони,
вещици с метли над мен летяха,
тук лошо е - казаха ми цветята!
Аз мъчех се до теб да стигна,
а ти бе все по-далеч,
накрая паднах и надеждата
утихна, провикнах се
- прости, няма сили веч!
И успяла да издигна уморено глава,
да погледна към теб с поглед сълзлив,
но теб те нямаше, не те намирах,
стоеше само онзи облак сив!
Изплаших се и се събудих,
но истината бе една, ти отдавна си отиде,
а аз пак призовавах любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
приятели давате ми кураж да продължа
