Сънувам небето -
виждам очите ти сини.
Плачещата върба в двора -
водопад от падащи коси.
Тополата крехка и млада -
твоята нежна снага.
Пристъпваш като газела
и снага изкусително кършиш.
Дупето си малко въртиш
и очите мъжки сбираш.
И пазвичка, боже, вече си имаш,
за чудо и приказ гърди,
настръхват те с първия допир
и сякаш ме канят - ела ни вземи.
И протягам палещи длани
да докосна нежната плът,
но излъган оставам, защото това е сънят.
Бленуваш, жадуваш, сънуваш
красивата стройна жена,
но в съня ти само достъпна явно ще е тя!
© Славка Григорова Всички права запазени