Нощта в нейните обятия ме е приела

Като нейна дъщеря в лоното й спя

Чудни сънища ми е пратила

Ти си до мен и ме целуваш и прегръщаш

Но някак различен си ти

Пламъка в твойте очи

Се е превърнал в студенна

Изтръпвам цялата

Смразявам се

И целият ми свят спира да се върти

Усещам как си вече далеч

И на друга същите сладки думи редиш

Детето в мен умира и се ражда човека голям

Който е опитвал от любовта

И пил от извора на омразата

Човека който екстаз изпитвал е

И човека който от злоба изтръпвал е!

Двамата с гръб се гледаме

И съжаляваме за времето пропиляно

и за недоизказаните думи

И всяка нощ спя в нежните обятия на нощта

И Все този сън ме преследва