Sep 18, 2007, 9:33 PM

Сън

  Poetry
869 0 0

Нощта в нейните обятия ме е приела

Като нейна дъщеря в лоното й спя

Чудни сънища ми е пратила

Ти си до мен и ме целуваш и прегръщаш

Но някак различен си ти

Пламъка в твойте очи

Се е превърнал в студенна

Изтръпвам цялата

Смразявам се

И целият ми свят спира да се върти

Усещам как си вече далеч

И на друга същите сладки думи редиш

Детето в мен умира и се ражда човека голям

Който е опитвал от любовта

И пил от извора на омразата

Човека който екстаз изпитвал е

И човека който от злоба изтръпвал е!

Двамата с гръб се гледаме

И съжаляваме за времето пропиляно

и за недоизказаните думи

И всяка нощ спя в нежните обятия на нощта

И Все този сън ме преследва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...