staneva1 (Аби Станева)
6 2
6.05.2011 г., 15:45 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
590 0 3

  Може би е сън...

Може би съм будна и ти си тук.

Тук, до мен, галейки косата ми,

държейки ръката ми,

докосвайки устните ми с твоите...


 


 

Щом погледна те и замръзвам...

Замръзвам пред погледа ти ледено кристален...

И щом държиш ръката ми, разтапям се...

В ръцете ти, тъй нежно горещи...

А щом целунеш ме, угасвам...

Тъй както свещ угасва от вятърничав полъх...


И ако това е сън...

И ти галиш косата ми, държиш ръката ми...

Гледаш ме тъй невинно...

И целуваш ме безспирно... 


Не искам да се будя...

Нека този сън да стане вечен..

В който раздяла няма,

няма ги сълзите в очите,

няма ги самотните ръце,

разпилените коси, лутайки се и търсейки те,

и изсъхналите от последната целувка устни!


И въпреки това събуждайки се,

виждайки, че до мен не си, 

галейки косите си, докосвайки ръцете си,

устните...

Накрая осъзнах, че жадуваният вечен сън се е изпарил!

© Аби Станева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??