Сън
Може би е сън...
Може би съм будна и ти си тук.
Тук, до мен, галейки косата ми,
държейки ръката ми,
докосвайки устните ми с твоите...
Щом погледна те и замръзвам...
Замръзвам пред погледа ти ледено кристален...
И щом държиш ръката ми, разтапям се...
В ръцете ти, тъй нежно горещи...
А щом целунеш ме, угасвам...
Тъй както свещ угасва от вятърничав полъх...
И ако това е сън...
И ти галиш косата ми, държиш ръката ми...
Гледаш ме тъй невинно...
И целуваш ме безспирно...
Не искам да се будя...
Нека този сън да стане вечен..
В който раздяла няма,
няма ги сълзите в очите,
няма ги самотните ръце,
разпилените коси, лутайки се и търсейки те,
и изсъхналите от последната целувка устни!
И въпреки това събуждайки се,
виждайки, че до мен не си,
галейки косите си, докосвайки ръцете си,
устните...
Накрая осъзнах, че жадуваният вечен сън се е изпарил!
© Аби Станева All rights reserved.
