Сън
И тази вечер те сънувах,
дойде отново в нощта,
Насън безсилно те жадувах
и мислих аз до сутринта.
Целувах устните ти пак,
жадувах да си с мен реално.
Но само сън било е, а как
всичко беше идеално.
И след този сън мътен, блед
мрачна ще е сутринта.
Дори утрото без теб
усеща още тъмнина.
Нима било е сън недоразказан,
мираж от тъмната луна?
Нима си спомен неизказан,
дълбоко сринал любовта?
Отново този сън болезнен
и пак обляна съм в сълзи.
Не можем времето да върнем,
а те обичам, разбери.
Всяка вечер ще си нямо в съня,
ще си бряг на самотата.
Мъртва ще е вече любовта,
скъсана струна ще е душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
