vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 846
Dec 2, 2011, 7:57 PM

Сън 

  Poetry » Love
2207 0 8

И тази вечер те сънувах,

дойде отново в нощта,

Насън безсилно те жадувах

и мислих аз до сутринта.


Целувах устните ти пак,

жадувах да си с мен реално.

Но само сън било е, а как

всичко беше идеално.


И  след този сън мътен, блед

мрачна ще е сутринта.

Дори утрото без теб

усеща още тъмнина.


Нима било е сън недоразказан,

мираж от тъмната луна?

Нима си спомен неизказан,

дълбоко сринал любовта?


Отново този сън болезнен

и пак обляна съм в сълзи.

Не можем времето да върнем,

а те обичам, разбери.


Всяка вечер ще си нямо в съня,

ще си бряг на самотата.

Мъртва ще е вече любовта,

скъсана струна ще е душата!

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много чувство усетих тук...макар и тъжно,
    но всичко лошо отминава и всичко светло се завръща
    отново, за да стопли душата и сърцето ни..
    прегръщам те, Иваничка...най-сърдечно.
  • "Но само сън било е, а как
    всичко беше идеално."

    харесах!
  • Мила боледуваш от любов !Желая ти да бъдеш най-щастливия човек от сега нататък !Харесах!Поздрав!
  • Искрено се надявам да откриеш лек.... Светъл поздрав!
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!
  • който може да обича , може да живее...другите са сенки....мъртви душици..
    поздрави от мен
  • Много искрено и съкровено!
    Надявам се времето да те излекува, Ива и да намериш истинската любов!
  • "Всяка вечер ще си нямо в съня,

    ще си бряг на самотата.

    Мъртва ще е вече любовта,

    скъсана струна ще е душата!"

    Тъжно и написано с толкова чувство!Прекрасна си!Радвай се на живота , за да може и той да се радва на теб!Поздрав мила!

Random works
: ??:??