Като фея в полумрака,
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда,
под фееричната одежда...
Небето приюти луната,
с поклон целуна ù ръката,
блеснаха пронизващи лъчи...
Събудено, с разплакани очи,
момичето усети самотата
и колко много го боли,
че не дочака във съня дори
любовта да се яви!
D.Patton
© Дейзи Патън Всички права запазени