Nov 25, 2010, 12:21 PM

Сън

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Като фея в полумрака,
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда,
под фееричната одежда...
Небето приюти  луната,
с поклон целуна ù ръката,
блеснаха пронизващи лъчи...
Събудено, с разплакани очи,
момичето усети самотата
и колко много го боли,
че не дочака във съня дори
любовта да се яви!
             D.Patton

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...