10.01.2011 г., 16:13

Сън

749 0 3

 Във съня ти аз ще идвам нощем,
 като сянка без път във тъмнината
 ще целувам устните, косите ти ще галя със ръката,
 която нежност ти дарява цяла вечност.
 Във съня ми ти ще идваш,
 ще ме галиш пак отново,
 ще ме гледаш в тъмнината, 
 ще шептиш “Обичам те до болка”,
 във мен ще грейне пак душата,
 и луната очите ми ще заслепи.
 Както казах - във съня, а не на живо 

ще продължи любовта ни премълчана,

за хорските очи така и неразбрана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...