Във съня ти аз ще идвам нощем,
като сянка без път във тъмнината
ще целувам устните, косите ти ще галя със ръката,
която нежност ти дарява цяла вечност.
Във съня ми ти ще идваш,
ще ме галиш пак отново,
ще ме гледаш в тъмнината,
ще шептиш “Обичам те до болка”,
във мен ще грейне пак душата,
и луната очите ми ще заслепи.
Както казах - във съня, а не на живо
ще продължи любовта ни премълчана,
за хорските очи така и неразбрана!
© Стела Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
