Във съня ти аз ще идвам нощем,
като сянка без път във тъмнината
ще целувам устните, косите ти ще галя със ръката,
която нежност ти дарява цяла вечност.
Във съня ми ти ще идваш,
ще ме галиш пак отново,
ще ме гледаш в тъмнината,
ще шептиш “Обичам те до болка”,
във мен ще грейне пак душата,
и луната очите ми ще заслепи.
Както казах - във съня, а не на живо
ще продължи любовта ни премълчана,
за хорските очи така и неразбрана!
© Стела Иванова Все права защищены