Сън
Образ в огледало
на дете оцеляло.
След студа на омразата,
след рева на лудостта.
Не е огледало,
а късче лед.
Не е оцеляло,
а просто спомен блед
Топлината си бе върнало,
към кръвта се бе обърнало.
Без топла усмивка,
само сън в пурпурна завивка
на дете оцеляло.
След студа на омразата,
след рева на лудостта.
Не е огледало,
а късче лед.
Не е оцеляло,
а просто спомен блед
Топлината си бе върнало,
към кръвта се бе обърнало.
Без топла усмивка,
само сън в пурпурна завивка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Ботев Всички права запазени
