Nov 27, 2005, 2:44 PM

Сън

  Poetry
870 0 1
Образ в огледало
на дете оцеляло.
След студа на омразата,
след рева на лудостта.

Не е огледало,
а късче лед.
Не е оцеляло,
а просто спомен блед

Топлината си бе върнало,
към кръвта се бе обърнало.
Без топла усмивка,
само сън в пурпурна завивка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми..много нежно!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...