Сън
937
0
1
Настана мрак, и тежка нощ склопи,
клепачите на младото човечество.
Под мрачните и сводести стени,
звезди се криеха, като измамно вечно.
На ръба на одъра заспа светът,
и дълго се въртя в кошмара си.
Сънува огън, вместо път,
сънува освирепял другаря си.
Прехапал устни и в копнеж за нож,
Светът побягна в отчаяние.
Кри се ден, и бяга нощ,
на ръба на одъра, под одеялото.
И падна от измамния си сън,
Човечеството, и въздъхна в облекчение:
„Добре че беше просто сън.“-
заспа отново, и сънува себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
