Лунните лъчи се спряха в топлата вода,
бавно плаваме върху реката, наша е нощта.
Полъха към мене носи, твоят нежен аромат,
нямам аз към теб въпроси, ти направи ме богат.
Искам аз да се протегна, да докосна и усетя,
да се сгуша там до тебе, да намеря аз утеха.
Но оставя ли греблата, страх ме хваща и не смея,
тоз момент така вълшебен, не, не мога да го пропилея.
Вече час не съм продумал, но ти казвам толкоз много,
ти ме гледаш, аз съм влюбен, няма болка и тревога.
Времето за нас е спряло, няма дни или години,
с теб ще плавам, с теб съм цяло, но моля те сега, прости ми. ...