Счупи се небето и навън
цяла нощ дъждът валя, валя...
и в спокойния ми цветен сън
всички улици с цветя заля.
Някой там събираше цветята
и с венец косите украси ми.
Аз от шепите му пих росата,
а надежда - от очите сини.
И обърна се животът бързо,
виждах всичко в цвят небесен.
С някаква безумна дързост
щастието ме понесе...
Счупи се небето и навън
цяла нощ дъждът валя, валя...
Свърши се красивият ми сън,
само влагата в очите ми преля.
© Мая Попова Всички права запазени