8.07.2016 г., 16:22

Сън

2.6K 3 13

Сън

 

В ума ми влизаш с дъх на лавандула -

спокойствие за мойте сетива.

Събуждаш всяка спяща молекула,

дори не съм планирала това.

 

Показа ми посока и надежда.

Ти скритото във мене възроди.

Импулсът ми с енергия зареждаш!

В живота ми - без план - се появи!

 

Кога, не знам, отминаха години.

Не помня - аз живях или не съм?

Не мога план да правя с теб за дните,

понеже ти живееш в моя сън!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...