8.07.2016 г., 16:22

Сън

2.6K 3 13

Сън

 

В ума ми влизаш с дъх на лавандула -

спокойствие за мойте сетива.

Събуждаш всяка спяща молекула,

дори не съм планирала това.

 

Показа ми посока и надежда.

Ти скритото във мене възроди.

Импулсът ми с енергия зареждаш!

В живота ми - без план - се появи!

 

Кога, не знам, отминаха години.

Не помня - аз живях или не съм?

Не мога план да правя с теб за дните,

понеже ти живееш в моя сън!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...