3.09.2009 г., 12:10

Сън

744 0 3

Сън

 

Изпуснах гривата на буйния пегас.

Паднах. И заспусках се стремглаво.

В тъмна бездна полетях.

... До мен те нямаше, за жалост.

 

И страх ме беше, но летях.

Очаквах да се случи чудо.

Очите ти във тъмното видях

и полудях от обичта си  луда.

 

Помолих Господ Времето  да спре

и аз да оцелея сред тъмата.

Защото влюбеното ми  сърце

усети, че  ме чакаш  на Земята...

 

... Събудих се. И гледаше ме ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...