3.09.2009 г., 12:10

Сън

746 0 3

Сън

 

Изпуснах гривата на буйния пегас.

Паднах. И заспусках се стремглаво.

В тъмна бездна полетях.

... До мен те нямаше, за жалост.

 

И страх ме беше, но летях.

Очаквах да се случи чудо.

Очите ти във тъмното видях

и полудях от обичта си  луда.

 

Помолих Господ Времето  да спре

и аз да оцелея сред тъмата.

Защото влюбеното ми  сърце

усети, че  ме чакаш  на Земята...

 

... Събудих се. И гледаше ме ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...