Сън
750
0
3
Сън
Изпуснах гривата на буйния пегас.
Паднах. И заспусках се стремглаво.
В тъмна бездна полетях.
... До мен те нямаше, за жалост.
И страх ме беше, но летях.
Очаквах да се случи чудо.
Очите ти във тъмното видях
и полудях от обичта си луда.
Помолих Господ Времето да спре
и аз да оцелея сред тъмата.
Защото влюбеното ми сърце
усети, че ме чакаш на Земята...
... Събудих се. И гледаше ме ти...
© Димена All rights reserved.
!Дали...?
