СветланТонев (Светлан Тонев)
197 353
16.05.2018 г., 20:26 ч.

Сън 

  Поезия » Философска
244 0 2

          
Сън сънувах как вървя,
в мрак през девствена гора.
Страх душата завладя,
и със призрак за ръка –
все вървях, вървях, вървях.


След гората свърши пътя.
Ужас гърлото захапа
и мъгла обви ме плътна.
Краят се оказа пропаст –
но вървях, вървях, вървях.


Падах, падах дълго време
без да мога да се спра.
И от болката изстенах,
с вик душата полетя –
„Леле, майко, майко мила!“


В пот събудих се от вика.
Слънце гали ме с лъчите,
а врабче навън чирика.
Щастие опияни очите 9
днес и утре, и докрай на дните.

 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??