СветланТонев (Светлан Тонев)
197 353
May 16, 2018, 8:26 PM

Сън 

  Poetry » Phylosophy
241 0 2

          
Сън сънувах как вървя,
в мрак през девствена гора.
Страх душата завладя,
и със призрак за ръка –
все вървях, вървях, вървях.


След гората свърши пътя.
Ужас гърлото захапа
и мъгла обви ме плътна.
Краят се оказа пропаст –
но вървях, вървях, вървях.


Падах, падах дълго време
без да мога да се спра.
И от болката изстенах,
с вик душата полетя –
„Леле, майко, майко мила!“


В пот събудих се от вика.
Слънце гали ме с лъчите,
а врабче навън чирика.
Щастие опияни очите 9
днес и утре, и докрай на дните.

 

© Светлан Тонев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??