Сън
Сън сънувах как вървя,
в мрак през девствена гора.
Страх душата завладя,
и със призрак за ръка –
все вървях, вървях, вървях.
След гората свърши пътя.
Ужас гърлото захапа
и мъгла обви ме плътна.
Краят се оказа пропаст –
но вървях, вървях, вървях.
Падах, падах дълго време
без да мога да се спра.
И от болката изстенах,
с вик душата полетя –
„Леле, майко, майко мила!“
В пот събудих се от вика.
Слънце гали ме с лъчите,
а врабче навън чирика.
Щастие опияни очите 9
днес и утре, и докрай на дните.
© Светлан Тонев All rights reserved.
