4.12.2019 г., 22:16

Сън

1.4K 1 0

Шумът секва и се превръща в тишина,

колко красива, мелодична ми се струва тя!

И сякаш времето забавя своя ход

по-бавно падат стъпките върху заметения под

Образи се разкривяват и текат,

в нови, по-изящни очертания растат

И вече истината се разпада,

измамна приказка зад нея се подава

И сънища, и блянове я гонят,

да не се завърне реалността молят

Аз разбирам, че вече заспивам

очи зад клепачи неусетно скривам

и си припявам с усмивка на уста,

че вече се прибирам у дома

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...