Dec 4, 2019, 10:16 PM

Сън

  Poetry » Other
1.4K 1 0

Шумът секва и се превръща в тишина,

колко красива, мелодична ми се струва тя!

И сякаш времето забавя своя ход

по-бавно падат стъпките върху заметения под

Образи се разкривяват и текат,

в нови, по-изящни очертания растат

И вече истината се разпада,

измамна приказка зад нея се подава

И сънища, и блянове я гонят,

да не се завърне реалността молят

Аз разбирам, че вече заспивам

очи зад клепачи неусетно скривам

и си припявам с усмивка на уста,

че вече се прибирам у дома

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...