Шумът секва и се превръща в тишина,

колко красива, мелодична ми се струва тя!

И сякаш времето забавя своя ход

по-бавно падат стъпките върху заметения под

Образи се разкривяват и текат,

в нови, по-изящни очертания растат

И вече истината се разпада,

измамна приказка зад нея се подава

И сънища, и блянове я гонят,

да не се завърне реалността молят

Аз разбирам, че вече заспивам

очи зад клепачи неусетно скривам

и си припявам с усмивка на уста,

че вече се прибирам у дома