18.04.2020 г., 9:22  

Сън

960 0 0

Тази вечер пак лягам сама,

а в леглото отчайващо пусто,

тегне тягостна тишина

и сълзи по лицето се спускат.

Чувам само един тежък дъх

и сърце от тъга учестено,

пулсът стига глухия връх,

а мечтите заспиват сломени.

И се виждам само насън -

как потъвам в твойта прегръдка,

а по устните отеква звън,

на чакана дълго целувка.

И не искам да свърши съня,

нека утрото също не бърза,

още малко ще полежа -

на гърдите ти, щастливо обвързана,

с тези твои тъмни очи

и ръцете, търсещи мене,

Боже, само как ми личи,

че трудно дишам без тебе.

И събуждам се с влажни очи,

няма как да се върна в съня,

нека новият ден отлети,

ще те чакам, когато заспя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...