Тази вечер пак лягам сама,
а в леглото отчайващо пусто,
тегне тягостна тишина
и сълзи по лицето се спускат.
Чувам само един тежък дъх
и сърце от тъга учестено,
пулсът стига глухия връх,
а мечтите заспиват сломени.
И се виждам само насън -
как потъвам в твойта прегръдка,
а по устните отеква звън,
на чакана дълго целувка.
И не искам да свърши съня,
нека утрото също не бърза,
още малко ще полежа -
на гърдите ти, щастливо обвързана,
с тези твои тъмни очи
и ръцете, търсещи мене,
Боже, само как ми личи,
че трудно дишам без тебе.
И събуждам се с влажни очи,
няма как да се върна в съня,
нека новият ден отлети,
ще те чакам, когато заспя...
© Илонка Денчева Всички права запазени