Apr 18, 2020, 9:22 AM  

Сън

  Poetry » Love
962 0 0

Тази вечер пак лягам сама,

а в леглото отчайващо пусто,

тегне тягостна тишина

и сълзи по лицето се спускат.

Чувам само един тежък дъх

и сърце от тъга учестено,

пулсът стига глухия връх,

а мечтите заспиват сломени.

И се виждам само насън -

как потъвам в твойта прегръдка,

а по устните отеква звън,

на чакана дълго целувка.

И не искам да свърши съня,

нека утрото също не бърза,

още малко ще полежа -

на гърдите ти, щастливо обвързана,

с тези твои тъмни очи

и ръцете, търсещи мене,

Боже, само как ми личи,

че трудно дишам без тебе.

И събуждам се с влажни очи,

няма как да се върна в съня,

нека новият ден отлети,

ще те чакам, когато заспя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...