Тази вечер пак лягам сама,

а в леглото отчайващо пусто,

тегне тягостна тишина

и сълзи по лицето се спускат.

Чувам само един тежък дъх

и сърце от тъга учестено,

пулсът стига глухия връх,

а мечтите заспиват сломени.

И се виждам само насън -

как потъвам в твойта прегръдка,

а по устните отеква звън,

на чакана дълго целувка.

И не искам да свърши съня,

нека утрото също не бърза,

още малко ще полежа -

на гърдите ти, щастливо обвързана,

с тези твои тъмни очи

и ръцете, търсещи мене,

Боже, само как ми личи,

че трудно дишам без тебе.

И събуждам се с влажни очи,

няма как да се върна в съня,

нека новият ден отлети,

ще те чакам, когато заспя...