Сън
Проплаках от кошмарен сън
сърцето ми се сви на топка,
пробудих се, нощ беше вън…
Сънувах, че съм аз в клопка,
налагаше се да избирам път,
посока търсех в тъмнината.
Сама, на странен кръстопът
стоях, чаках знак от съдбата.
Не можех с теб да се разделя,
а искаха от мен, да си тръгна,
търсех те, за да ти споделя
да поговорим, да те прегърна.
А теб те нямаше, ти бе далече
забравил името ми, обичта ни,
плачех, останала без сили вече,
за да се боря пак за любовта ни.
Бях прогонена от твоето сърце,
заличена, дори спомен аз не бях,
към теб протягах двете си ръце,
виках името ти, самотна те зовях.
Пробудих се и дълго не заспах…
Треперех цяла, беше нощ навън.
Не бе реалност, а сън - разбрах,
но в мен простена тъжен звън.
До теб притиснах се в тъмнината,
целунах те, ти ме обгърна със ръце,
усмихна се на сън и в тишината
заспах спокойна, с усмивка на лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
