Беше сън лазурен и прекрасен
сън със падащи листа
рееше се глас във тишината
самотен глас на ангелски сърца.
А тя стоеше там пред мене
обляна в нежна светлина
затворена във кръг от спряло време
малка бляскава сълза.
Видях как надеждата умира
окована в самота
и как пламъка на любовта изчезва
в тази изворна сълза.
И вятърът запя ехтящо
свойта песен на тъга
песен за една сълза самотна
и за сън със капещи листа...
© Георги Чакъров Всички права запазени