20 sept 2013, 21:48

Сън - "Хроники на мълчанието"

  Poesía
608 1 2

Беше сън лазурен и прекрасен

сън със падащи листа

рееше се глас във тишината

самотен глас на ангелски сърца.

 

А тя стоеше там пред мене

обляна в нежна светлина

затворена във кръг от спряло време

малка бляскава сълза.

 

Видях как надеждата умира

окована в самота

и как пламъка на любовта изчезва

в тази изворна сълза.

 

И вятърът запя ехтящо

свойта песен на тъга

песен за една сълза самотна

и за сън със капещи листа...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...