20 sept 2013, 21:48

Сън - "Хроники на мълчанието"

  Poesía
615 1 2

Беше сън лазурен и прекрасен

сън със падащи листа

рееше се глас във тишината

самотен глас на ангелски сърца.

 

А тя стоеше там пред мене

обляна в нежна светлина

затворена във кръг от спряло време

малка бляскава сълза.

 

Видях как надеждата умира

окована в самота

и как пламъка на любовта изчезва

в тази изворна сълза.

 

И вятърът запя ехтящо

свойта песен на тъга

песен за една сълза самотна

и за сън със капещи листа...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...