Беше сън лазурен и прекрасен
сън със падащи листа
рееше се глас във тишината
самотен глас на ангелски сърца.
А тя стоеше там пред мене
обляна в нежна светлина
затворена във кръг от спряло време
малка бляскава сълза.
Видях как надеждата умира
окована в самота
и как пламъка на любовта изчезва
в тази изворна сълза.
И вятърът запя ехтящо
свойта песен на тъга
песен за една сълза самотна
и за сън със капещи листа...
© Георги Чакъров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
