Беше сън лазурен и прекрасен
сън със падащи листа
рееше се глас във тишината
самотен глас на ангелски сърца.
А тя стоеше там пред мене
обляна в нежна светлина
затворена във кръг от спряло време
малка бляскава сълза.
Видях как надеждата умира
окована в самота
и как пламъка на любовта изчезва
в тази изворна сълза.
И вятърът запя ехтящо
свойта песен на тъга
песен за една сълза самотна
и за сън със капещи листа...
© Георги Чакъров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
