20 сент. 2013 г., 21:48

Сън - "Хроники на мълчанието"

614 1 2

Беше сън лазурен и прекрасен

сън със падащи листа

рееше се глас във тишината

самотен глас на ангелски сърца.

 

А тя стоеше там пред мене

обляна в нежна светлина

затворена във кръг от спряло време

малка бляскава сълза.

 

Видях как надеждата умира

окована в самота

и как пламъка на любовта изчезва

в тази изворна сълза.

 

И вятърът запя ехтящо

свойта песен на тъга

песен за една сълза самотна

и за сън със капещи листа...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Чакъров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...