В сумрака на слънчевият ден...
В мъглата от мисли заблудени!
В отчаянието че си неразбран.
Живееш... В собствени химери.
Самотна нощ... А пролет
вече е дошла.
Птичките гнездата вият.
Звездите някак истински искрят.
А в мен, блестят сълзите на наивник.
Мечтаех за любов голяма.
Мечтаех за истински неща...
Но днес събудих се в измама.
Дали напразно не чаках пролетта!
© Ангел Всички права запазени