16.04.2014 г., 22:55

Сън наяве

490 0 0

СЪН НАЯВЕ

 

Напред погледнах, видях очи червени, с болка и тъга обвити
устни жадни, посинели, чакащи да срещнат близост.
Лице на смъртник, на мечтател, на приключенец търсещ злато
злато, не материя, а чувства; богатството на стар, забравен днес приятел.
Напред погледнах, тичаше, отиваше по своя път
на моменти криволичеше, забивайки в сърцето остър прът.
Загубен в спомени в пръстта заровени, пръстта на минало което беше
днес търсеше, но злобата откриваше, накрая сам на пейката до гроба си стоеше.
Напред погледнах гроба той си гледаше, чакаше да свърши неговото време.
Слушаше едно, усещаше и виждаше в света за него днес на никой не му дреме.
Напред погледнах, но вместо той във черно за смъртта си, облечен беше в снежнобяло.
Напред погледнах чак сега обаче осъзнах. Минутите последни бях пред огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....