16.04.2014 г., 22:55

Сън наяве

488 0 0

СЪН НАЯВЕ

 

Напред погледнах, видях очи червени, с болка и тъга обвити
устни жадни, посинели, чакащи да срещнат близост.
Лице на смъртник, на мечтател, на приключенец търсещ злато
злато, не материя, а чувства; богатството на стар, забравен днес приятел.
Напред погледнах, тичаше, отиваше по своя път
на моменти криволичеше, забивайки в сърцето остър прът.
Загубен в спомени в пръстта заровени, пръстта на минало което беше
днес търсеше, но злобата откриваше, накрая сам на пейката до гроба си стоеше.
Напред погледнах гроба той си гледаше, чакаше да свърши неговото време.
Слушаше едно, усещаше и виждаше в света за него днес на никой не му дреме.
Напред погледнах, но вместо той във черно за смъртта си, облечен беше в снежнобяло.
Напред погледнах чак сега обаче осъзнах. Минутите последни бях пред огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...