16.07.2023 г., 15:19

Сън през юли

1.5K 2 8

Вълните от огън заливат брега

и бавно надига се в мене копнежът,

пленява ме сладостна лятна нега,

косите отмятам със жест най-небрежен.

 

Пътувам към чудни далечни места,

където магията властва навеки

и сбъдва се всяка сърдечна мечта,

душите се реят от въздух по-леки.

 

Пред порти от пламък, усмихнат и благ,

посреща ме моят прекрасен владетел

ръка за ръка през незримия праг

пристъпваме ний към мига си най-светъл.

 

Целувки, милувки, въздишки и смях

отдавна споделяме с тебе в съня си,

но време дошло е без капчица страх

да станем едно и да спрем да се търсим.

 

Лазурът е ален и здрач кадифе

ни кара блажено в захлас да замлъкнем,

един подир друг ще летят векове,

но нашето ехо не ще да заглъхне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...