Сън през юли
Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места,
където магията властва навеки
и сбъдва се всяка сърдечна мечта,
душите се реят от въздух по-леки.
Пред порти от пламък, усмихнат и благ,
посреща ме моят прекрасен владетел
ръка за ръка през незримия праг
пристъпваме ний към мига си най-светъл.
Целувки, милувки, въздишки и смях
отдавна споделяме с тебе в съня си,
но време дошло е без капчица страх
да станем едно и да спрем да се търсим.
Лазурът е ален и здрач кадифе
ни кара блажено в захлас да замлъкнем,
един подир друг ще летят векове,
но нашето ехо не ще да заглъхне...
© Мария Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е.
-
Няма причини негата да се превърне в действителност и няма нужда да се търси в далечни места любовта! Хареса ми стихотворението може би с тази искрена чувственост, изискан вкус и добре построен ритъм!
-
Много благодаря, Иван Митов!
-
Ритъм, съвършени рими, звучи като песен – класика! Благодаря за споделеното! Браво!
-
Благодаря ти, Георги Каменов!
-
Браво.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
