Сън с две накриво
На Красето и Надя
Всичките накриво –
аз на кестерме…
Важното е, знайте,
че сънят дойде…
Сън фантастичен,
лудешки епичен,
сън дивотия,
крива керестия…
И във него гледам
странен свят
край мене.
Честни политици,
министри почтени,
цигани работни,
чиновници потни,
любезни джандари,
предани другари,
там девици чисти,
тънки като глисти
и така полезни,
шофьорите свестни,
келнери любезни,
учени готвачи,
селищата, значи,
светят с чистотата,
бляскава реката,
синьо е небето,
слънцето ни свети…
Стреснах се и ето –
кривнах кестермето.
Просто се събудих…
Щях да се подлудя
с моите измишльотини –
щурави,
отвеяни,
шантави…
Наверно –
пак съм с лук преял
и съм си заспал,
зяпнал към екрана.
Хайде – към живота,
моя си,
познатия.
с нашта демокрация…
Спя си веч на кух стомах,
спя си без лъжи,
без страх.
Сутрин леко – без закуска,
на обяда чайче хрускам,
вечер нещичко по-леко…
И сънят не е далеко…
Правилен и здравословен,
без критици многословни,
без спирачни мисли,
без реалност кисела…
Лека нощ, деца…
Лека нощ, деца…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Думата "керестия" не я знам какво е, но щом е крива, значи може и да е лопата... ?!?... а и ми се връзва с лирическите герои- е, не напълно... но откакто видях как се чисти кола от сняг с мотика, където авторът е пояснил, че "такъв народ затриване няма!" 