Сън с две накриво
На Красето и Надя
Всичките накриво –
аз на кестерме…
Важното е, знайте,
че сънят дойде…
Сън фантастичен,
лудешки епичен,
сън дивотия,
крива керестия…
И във него гледам
странен свят
край мене.
Честни политици,
министри почтени,
цигани работни,
чиновници потни,
любезни джандари,
предани другари,
там девици чисти,
тънки като глисти
и така полезни,
шофьорите свестни,
келнери любезни,
учени готвачи,
селищата, значи,
светят с чистотата,
бляскава реката,
синьо е небето,
слънцето ни свети…
Стреснах се и ето –
кривнах кестермето.
Просто се събудих…
Щях да се подлудя
с моите измишльотини –
щурави,
отвеяни,
шантави…
Наверно –
пак съм с лук преял
и съм си заспал,
зяпнал към екрана.
Хайде – към живота,
моя си,
познатия.
с нашта демокрация…
Спя си веч на кух стомах,
спя си без лъжи,
без страх.
Сутрин леко – без закуска,
на обяда чайче хрускам,
вечер нещичко по-леко…
И сънят не е далеко…
Правилен и здравословен,
без критици многословни,
без спирачни мисли,
без реалност кисела…
Лека нощ, деца…
Лека нощ, деца…
© Георги Коновски All rights reserved.
Думата "керестия" не я знам какво е, но щом е крива, значи може и да е лопата... ?!?... а и ми се връзва с лирическите герои- е, не напълно... но откакто видях как се чисти кола от сняг с мотика, където авторът е пояснил, че "такъв народ затриване няма!" 