Сън за самодива
Коси, изтъкани от злато -
в загадъчна нощ се разливат
над моите устни, когато
надвесваш се в сън, Самодиво!…
Гърдите ти - обреден хляб
омесен с митичните длани.
И аз съм просителят - раб,
сам който с любов да нахраниш…
В очите ти - ручеи топли,
потъвам захласнат хлапак!
По вятъра с моите вопли
разсей всеобхватния мрак…
Танцуваш под сенките, скришом -
ефирна, загадъчна,…боса!
И тихо по тебе въздишам,
полегнал сред летни откоси…
Облякла ефирен сукман,
с ширит от звезди искрометни;
събираш светулките в длан
над нас романтично да светнат!…
С венче от омайниче - биле,
дали със нишан ми се вричаш?!
Или ще остана безсилен,
щом ти не си мое момиче!…
И с изгрев, запален с огниво,
отлиташ за миг в необята…
Аз моля в нов сън, Самодиво,
вземи ми съдбовно душата!
05.01.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви от все сърце, приятели! Без Вашите оценки и подкрепа едва ли щях да продължавам напред. Бъдете здрави и благословени с неизчерпаемо вдъхновение през новата година.
-
Много хубаво стихотворение приятелю!
-
Прекрасен стих
-
Красиво пишеш! Прекрасен стих-сън!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
