11.11.2008 г., 23:27

Сън за свобода

1.2K 0 4
 Сън за свобода

Всичко живо сега е заспало,
а сънят им на смърт прилича.
Онзи с косата е в чуждо тяло
и със поглед злокобен наднича.

Как беше сън и смърт в едно,
не знам, но нещо жадно, кърваво
и зло прокара пръсти, все едно
посегна нечие сърце да отнесе.

Полека тъмнината се свлече
и кошмара мъртвешки заля,
писък за миг и на земята потече
на всички хора кръвта.

Души - човешки, безсмъртни,
разпериха мощни криле,
но вместо да отлетят свободни,
паднаха отново на колене.

Пред демона на тъмнината
глава те за милост не сведоха
и към своята участ прокълната
телата си кървави поведоха.

Но в редиците, към ада крачещи,
едно освирепяло дете вдигна меч
и посече на две злите демони, чакащи
да пируват след нощния дивеч.

Ето чу се вик и втори, и трети,
след миг вече всеки човек
пееше борбените куплети,
в които от детство беше заклет.

И ето, че слънцето се усмихна
и мрака в този кошмар заслепи,
за миг цялата болка отмина
и копнежа за свобода възроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...