Сънища с празни перони
СЪНИЩА С ПРАЗНИ ПЕРОНИ
Няма следващ живот, не разбра ли?
Този свършва – тук и сега.
Ти си тръгваш. Навярно едва ли
към мен ще извърнеш глава.
И така ме боли, сякаш някой
неочаквано е умрял.
Стихва празен перонът след влака,
за който – уви! – закъсня.
Ти решил ли се беше на всичко?
Как избра най-лесния път?
Знай, че само веднъж се обича –
безпричинно, даже до смърт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
