13.11.2007 г., 14:43 ч.

Сънища сънувам 

  Поезия » Бели стихове
1408 0 7
Сънища сънувам

Сънища сънувам,
сънища незнайни
и в тях се лутам
по пътеки тайни.

Ту съм героиня
от роман любовен,
срещнала съм принца
в деня съдбовен.

Или като птица
летя в небесата,
вятърът ме носи
и шумят листата.

По полята тичам,
мокри ме росата.
С цветя се кича,
зелена е тревата.

Сънища сънувам,
сънувам се млада.
Защо ли в съня си
човек не остарява.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Там е всичко и мечтите и копнежа и спомените, преплитат се - затова.
  • "...Ден денувам - кътища потайни
    нощ нощувам - пътища незнайни;.../

    На това ми напомни.
    Иначе има толкова клишета, че на всичко може да му заприлича на човек...
    Мисля, че трябва да ги чистиш малко повече.
  • Присънува ми се
    Чудно, Лили!!!
  • Много хубав стих!!!
    Душата не остарява,само тялото на човек,като му дойде времето!
    Много оригинална идея!!!
    Поздрав и прегръдка!!!!
  • Защото си млада, Лили!
    Спри да броиш годините.
    Те не отговварят на истината
    Поздравче!
  • И аз така мисля, душата не остарява, тя си остава все същата...
  • Защото душата никога не
    остарява.Прекрасни са
    твоите сънища, мила Лилия.
    С много обич.
Предложения
: ??:??