Сънливко

Вън е  януарска зима,
но голям Сечко не ще да идва.
Даже слънчеви лъчи
пронизват въздуха студен.

„Хей, сънливко, няма ли да хвърлиш
снежен бял прашец,
та вече да зарадваш ти децата?”
И ето, без да се страхува,
Слънчо се показва най-отпред
и всичко живо, що заспало,
започва да разбужда.

„Хайде, идвай вече,
че пролет иде от далече.
Но за нея още рано,
щом нищо тук не си преспало.
Хайде, идвай с бяло, меко одеяло
да завиеш ти Земята,
чиято плът ни храни всяко лято!
Хайде,  че да си почине
от оран, от сеитба.
На мечетата  игриви
зимна песничка запей им!
В сладка дрямка да заспиват,
че дошло им вече време.”