10.03.2022 г., 1:57 ч.
Сънна апнея
Полунощ. Затаявам въздишките.
Да заспи, който може, блажен.
Разплети ме по милост от нишките
на душащия тягостен ден.
Полумрак. Лековерна приумица,
притаена под стиснат клепач.
Недогонени стъпки по улица,
злонамерен –викът на зяпач.
Запъхтян ме настига насилникът,
ветеран от бездънен кошмар.
Празнотата прорязва будилникът.
Будя се под кашон на клошар.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Болката е от загубата на приятел в разцвета на силите си. Благодарна съм ти, че не се побоя да надникнеш в кошмара ми, Иржи.
-
Аз, преди да заспя си намислям някоя слънчева, приятна тема и се надявам и такива сънища да сънувам...А то никакви, просто спя малко и бързо, изглежда не се побира един сън...А то твоя си е някакъв кошмар....
-
Признателна съм ви за емпатията и за коментарите.
И нищо няма да си вземем, и нищичко не притежаваме... 🖤 -
Хареса ми...
-
Хареса ми и с мен се слъчва понякога!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
