10 mar 2022, 1:57

Сънна апнея

  Poesía
718 3 5

Полунощ. Затаявам въздишките.

Да заспи, който може, блажен.

Разплети ме по милост от нишките

на душащия тягостен ден.

 

Полумрак. Лековерна приумица,

притаена под стиснат клепач.

Недогонени стъпки по улица,

злонамерен –викът на зяпач.

 

Запъхтян ме настига насилникът,

ветеран от бездънен кошмар.

Празнотата прорязва будилникът.

Будя се под кашон на клошар.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болката е от загубата на приятел в разцвета на силите си. Благодарна съм ти, че не се побоя да надникнеш в кошмара ми, Иржи.
  • Аз, преди да заспя си намислям някоя слънчева, приятна тема и се надявам и такива сънища да сънувам...А то никакви, просто спя малко и бързо, изглежда не се побира един сън...А то твоя си е някакъв кошмар....
  • Признателна съм ви за емпатията и за коментарите.
    И нищо няма да си вземем, и нищичко не притежаваме... 🖤
  • Хареса ми...
  • Хареса ми и с мен се слъчва понякога!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...