svetlitschka (СК)
531 4722
10 mar 2022, 1:57

Сънна апнея 

  Poesía
441 3 6

Полунощ. Затаявам въздишките.

Да заспи, който може, блажен.

Разплети ме по милост от нишките

на душащия тягостен ден.

 

Полумрак. Лековерна приумица,

притаена под стиснат клепач.

Недогонени стъпки по улица,

злонамерен –викът на зяпач.

 

Запъхтян ме настига насилникът,

ветеран от бездънен кошмар.

Празнотата прорязва будилникът.

Будя се под кашон на клошар.

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Болката е от загубата на приятел в разцвета на силите си. Благодарна съм ти, че не се побоя да надникнеш в кошмара ми, Иржи.
  • Аз, преди да заспя си намислям някоя слънчева, приятна тема и се надявам и такива сънища да сънувам...А то никакви, просто спя малко и бързо, изглежда не се побира един сън...А то твоя си е някакъв кошмар....
  • Признателна съм ви за емпатията и за коментарите.
    И нищо няма да си вземем, и нищичко не притежаваме... 🖤
  • Хареса ми...
  • Хареса ми и с мен се слъчва понякога!
Propuestas
: ??:??