Полунощ. Затаявам въздишките.
Да заспи, който може, блажен.
Разплети ме по милост от нишките
на душащия тягостен ден.
Полумрак. Лековерна приумица,
притаена под стиснат клепач.
Недогонени стъпки по улица,
злонамерен –викът на зяпач.
Запъхтян ме настига насилникът,
ветеран от бездънен кошмар.
Празнотата прорязва будилникът.
Будя се под кашон на клошар.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
