Сънна луна
СЪННА ЛУНА
Ухаят цветята, потрепват листата
и стъпки долитат на плаха сърна.
На ручеи чисти водите сребристи
проблясват с очите на сънна Луна.
А златна дантела с любов е изплела
звездица сияйна над твойта коса.
Краката ти боси вълшебство ги носи
по бисерна, тънка, кристална роса.
Поетът чаровник - южнякът гальовник -
в душата ми пее, събужда страстта.
Красива надежда към теб ме отвежда,
сърцето празнува, звъни любовта!...
Не мога да мигна! Не искам да мигна!
На рая блаженството искам да стигна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени