5.02.2010 г., 16:03 ч.
Сънна луна
СЪННА ЛУНА
Ухаят цветята, потрепват листата
и стъпки долитат на плаха сърна.
На ручеи чисти водите сребристи
проблясват с очите на сънна Луна.
А златна дантела с любов е изплела
звездица сияйна над твойта коса.
Краката ти боси вълшебство ги носи
по бисерна, тънка, кристална роса.
Поетът чаровник - южнякът гальовник -
в душата ми пее, събужда страстта.
Красива надежда към теб ме отвежда,
сърцето празнува, звъни любовта!...
Не мога да мигна! Не искам да мигна!
На рая блаженството искам да стигна!
© Радко Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Незабравимо вълшебство!!!
-
Без да искам се усетих, че тананикам
в ритъма на твоя прекрасен стих!
Изключителен версификатор си - поздрав!!! -
Много нежност и красота!
-
Хубаво е!
-
Много красив стих!!!Много!Поздрав!
-
Много красива е тази Луна!
Чудесен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Вътрешните рими подскачат, в мелодията на амфибрахия, като вълни в чист, пенлив поток.
С риск да прозвучи богохулно ще добавя по повод стиховете ти:
Блажени творящите красота, защото (не само те) ще се насладят на нея.
Благодаря за удоволствието!