Сънно
859
0
1
Пак сънувам, а вън
сиви врани кълват тишината.
Мисли пода метат
и години търчат наобратно.
Есен... Дългия сън,
пак почиства душата ранима.
Много мръсна е тя
затова ще потрябват години.
Разтварям се в мрак.
Без звезди, луна и простор.
После бял като сняг,
разтопявам се в пролетен двор.
Възкръсвам тогава,
младенец, непорочен и земен.
Любовта опознавам
и превръщам се в Ангел и Демон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
